Приятелско отношение

Какво са липидите?

Термините “липиди” и “мазнини” се използуват за обозначаване на група вещества, които са разтворими в органични разтворители и неразтворими във вода. Думата “мазнини” се употребява в случаите, когато се описва мастното съдържание на храни и диети, а “липиди” – при обсъждане на метаболизма на мазнините в живите организми.

Основните липидни групи в човешкия организъм са:

  • мастни киселини (MK/FFA)
  • стероли – холестерол и холестеролови естери (ОХ/ТC), (ХЕ/CE)
  • триацилглицероли ((ТГ/TG)
  • фосфолипиди,  гликофосфолипиди (ФЛ/PL)
  • мастноразтворими витамини (A, D, E, K)

Основните им физиологични функции в организма са в изграждане на липиден матрикс на клетъчните мембрани и органели; участие в енергийния обмен; в ензимни комплекси и кръвосъсирването; в имунологичните процеси и в храносмилането (жлъчни киселини).

Триглицеридите са основна липидна компонента в организма и главен източник на енергия при продължително натоварване, складиран в мастната тъкан.

Холестеролът е представител на стеролите. Среща се само в животинските тъкани в свободна и естерифицирана форма. Постъпва в организма с храната или след ендогенен синтез.

  • Важна съставна част на клетъчните мембрани.
  • Роля в синтеза на жлъчни киселини.
  • Адренокортикотропни хормони.
  • Андрогени, естрогени, прогестерон.
  • Прекурсор на вит. D.

Интересно!

  • Средно дневно се консумират 335 мг холестерол.
  • Ендогенният /в организма/ синтез е 800 мг холестерол.
  • 400 мг холестерол се губят дневно в жлъчните киселини.
  • 600 мг холестерол се включват в жлъчния холестерол.
  • 50 мг холестерол се изразходват за синтез на стероидни хормони.
  • 85 мг холестерол се екскретират като стероли от кожата.

ОБЩО 1135 мг холестерол се обменят дневно в организма

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНЯВА С ДВУЛИКИЯ ЯНУС

Жизнено необходим за организма и опасен при надхвърляне на oпределни допустими нива.

ДЕФЕКТИ В МЕТАБОЛИЗМА на ХОЛЕСТЕРОЛА водят до Метаболитни заболявания

Защо трябва да се изследва холестерола (липидния статус) поне веднъж годишно?
Какво са дислипидемиите?

България е на водещо място в светa по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Ролята на мазнините (липидите) в кръвта като рисков фактор за атеросклероза и коронарна болест е клинично потвърдена. Нарушенията в мастната обмяна се наричат дислипидемии.
С основание може да се твърди, че те са най-честата обменна аномалия на съвременния човек (4-28%). За България относителната им честота е около 20 %. Клиничното значение на дислипидемиите се обуславя от тяхното водещо място като рисков фактор за развитие на атеросклероза и нейното главно усложнение исхемичната болест на сърцето. В последните години в световен мащаб, както и в България, се наблюдава неблагоприятна тенденция за зачестяването им. Откриването и навременното коригиране на дислипидемиите са приоритети в профилактичната програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания.
Нарушенията в мастната (липидната) обмяна могат да бъдат фамилни (наследствени) и вторични, причинени или свързани с друго заболяване. При фамилните форми, генетичните фактори взаимодействуват с факторите на околната среда и могат да отключат, задълбочат или подобрят основното обменно отклонение.

Рискови групи за нарушения в мастната обмяна са бoлните с:

  •  Артериална хипертония.
  •  Захарен диабет.
  •  Исхемична болест на сърцето (стенокардия), след миокарден инфаркт или мозъчен инсулт.
  • Заболявания на щитовидната жлеза, хипофизата.
  • Заболявания на черния дроб и бъбреците, както и порфирии, псориазис, подагра, панкреатит, затлъстяване и др.

Дислипидемия се установява и при лица допускащи грешки в храненето, подложени на психо-емоционален стрес, обездвижени, ежедневно консумиращи алкохол, пушачи, както и при лечение с някои медикаменти (кортикостероиди, естрогени, антихипертензивни средства и др.). Нарушенията в мастната обмяна протичат безсимптомно, водят до ранна атеросклероза и често се откриват късно. Рискова група е и потомството на семейства с данни за сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания под 55 години при мъжете и под 65 години при жените. Препоръчва се пълно изследване на мастната обмяна при децата с обременена фамилна анамнеза.

При съчетаване на високи нива на холестерола с високо кръвно налягане опасността от съдови заболявания нараства 6 пъти. Заплахата от исхемична болест на сърцето е 20 пъти по-голяма при пушачите, а рискът за хората с диабет е 2 до 4 пъти по-висок от тези без диабет. Мъжете над 45 години са 2 до 3 пъти по-застрашени от жените, които преди настъпване на менопаузата са естествено защитени от женските полови хормони и са с по-нисък холестерол. Сърдечносъдовия риск за двата пола се изравнява след менопаузата. Застрашени са жените след 55 години, с ранна изкуствена менопауза и при хормонална контрацепция.
Скрининг (ранно търсене и откриване) на дислипидемия трябва да се провежда при всички лица навършили 20 години, дори и без фамилна обремененост и без допълнителни рискови фактори. Това изследване включва определяне на общ холестерол, холестерол в липопротеините с ниска плътност (ЛНП-Хол./ LDL-C т. нар.“лош” холестерол), холестерол в липопротеините с висока плътност (ЛВП-Хол. /HDL-C, т. нар. “добър” холестерол), триглицериди, холестерол в липопротеините с много ниска плътност (ЛМНП -Хол./ VLDL-C).

Изследвания и консултации за нарушения в мастната обмяна можете да направите в специализирана липидна лаборатория ЛИПОГАРД. Лабораторията е оборудвана със съвременна техника, разполага с високо квалифицирани специалисти, което гарантира прецизност на изследванията и компетентна медицинска консултация при диагностициране на дислипидемия.